Съдържание
Съдържание
Магнезият е минерал, който организмът използва за повече от 600 ензимни реакции, включително производството на енергия, предаването на нервни сигнали и мускулните контракции. Приблизително половината от магнезия в организма се намира в костите, а по-голямата част от останалия действа вътре в клетките, вместо да циркулира свободно в кръвта.
Нивото на магнезий в серума – стандартният клиничен кръвен тест – отразява едва около 1 процент от общия магнезий в организма, а Националните институти по здравеопазване (NIH) в САЩ отбелязват, че то не е идеален показател за общото състояние на магнезия в организма; няма алтернативен рутинен тест, който да е всеобщо признат като по-добър, поради което нормален резултат от серумния тест не изключва наличието на лек дефицит.
Доставянето на магнезий до мозъка е съвсем различно предизвикателство от това да се вкара в кръвообращението, и именно тук повечето реклами за магнезий пренебрегват една важна разлика. Кръвно-мозъчната бариера представлява плътно натъпкан слой от ендотелни клетки, който контролира какво преминава от кръвта в мозъчната тъкан, а обикновените магнезиеви йони я преминават бавно и неефективно, предимно чрез специфични транспортни канали, а не чрез свободна дифузия. Повишаването на нивото на магнезий в кръвта чрез стандартна добавка – било то под формата на оксид, цитрат или глицинат– наистина увеличава количеството, което циркулира в организма, но значителна част от това увеличение остава извън мозъка, вместо да достигне директно до невроните. Магнезиев L-треонат е съединение, разработено от изследователи от Центъра за учене и памет към Масачузетския технологичен институт (MIT) чрез комбиниране на магнезий с L-треонова киселина – малка молекула-носител, изследвана за способността ѝ да спомага магнезият да преминава през бариерата по-ефективно, отколкото свободният йон сам по себе си. При изследвания върху животни това се изрази в измеримо по-високи концентрации на магнезий в цереброспиналната течност – течността, която обгражда мозъка и гръбначния мозък – след перорално приложение, като този ефект не беше надеждно възпроизведен при магнезиев оксид и магнезиев сулфат. Поради тази механистична причина именно магнезиев L-треонат, а не магнезият като цяло, се споменава специално в дискусиите, посветени на когнитивните функции и паметта, в цялата тази статия.1–3
За справка: Службата по хранителни добавки към Националния институт по здравеопазване (NIH) определя общата препоръчителна дневна доза за възрастни на 310–320 мг на ден за жените и 400–420 мг на ден за мъжете, като допустимата горна граница само от хранителни добавки е 350 мг на ден. Нищо в този референтен диапазон не се променя специално при употреба, насочена към мозъка; това е същата базова стойност, независимо дали човек приема добавки за поддържане на костите, мускулите или когнитивните функции. По-важният въпрос по отношение на целите, свързани конкретно с мозъка, е коя форма на магнезий се използва – тема, която ще бъде разгледана по-нататък в тази статия – а не отделна доза, предназначена само за мозъка.16
Освен като минерал, магнезият допринася и за поддържането на целостта на кръвно-мозъчната бариера. Когато нивата на магнезий са ниски, кръвно-мозъчната бариера може да стане по-пропусклива, което позволява на възпалителните молекули да достигнат по-лесно до мозъчната тъкан. Този механизъм помага да се обясни защо нивото на магнезий се появява многократно в изследванията, свързани с настроението, спорадичните главоболия и когнитивното стареене, а не е просто съвпадение, свързано с някое конкретно състояние.
Магнезият регулира дейността на няколко от основните невротрансмитери в мозъка. Той действа като естествен блокатор на NMDA-рецепторите, които участват в процесите на учене и памет, но могат да станат свръхактивни при стрес, което допринася за стреса и, в крайни случаи, за увреждане на невроните. Чрез регулиране на активността на NMDA-рецепторите магнезият спомага за поддържането на възбуждащите сигнали в здравословни граници, вместо да им позволи да се развихрят безконтролно.3,17-18
Магнезият също подпомага синтеза и освобождаването на серотонин – невротрансмитерът, който най-често се свързва с регулирането на настроението – и оказва влияние върху допаминовите пътища, свързани с мотивацията, чувството за удовлетворение и концентрацията. Това е една от малкото области на изследванията върху взаимодействието между магнезия и мозъка, която се радва на наистина силен и постоянен интерес от страна на потребителите и има практическа значимост, тъй като серотониновите и допаминовите пътища са пряко свързани с потиснатото настроение, периодичния стрес и вниманието.3,10-13,17-19
Магнезият подпомага синаптичната пластичност – способността на мозъка да укрепва или отслабва връзките между невроните в отговор на ученето и натрупания опит. Изследвания върху животни, проведени от Центъра за учене и памет към Университета „Цинхуа“, установиха, че повишаването на нивата на магнезий в мозъка чрез приема на магнезиев L-треонат увеличава гъстотата на синапсите и подобрява резултатите при задачи, свързани с паметта, при възрастни плъхове, въпреки че това все още е предклинично проучване, което не е било повторено с същата задълбоченост в мащабни клинични проучвания с хора.1-3
Противовъзпалителното действие на магнезия може да представлява втори, независим механизъм за поддържане на здравето на мозъка. Проведен през 2024 г. последващ анализ от същата изследователска група към Австралийския национален университет, стояща зад проучването за обема на мозъка на UK Biobank, установи, че по-високият прием на магнезий с храната е свързан с по-ниски нива на С-реактивния протеин – маркер за системно възпаление, и че част от връзката между магнезия и по-големия обем на мозъка изглежда се обяснява по-скоро с това намалено възпаление, отколкото само с ефектите върху кръвното налягане.14-15
Магнезият е бил изследван при хора с чести главоболия, но тези изследвания не трябва да се тълкуват като доказателство, че дадена хранителна добавка предотвратява или лекува честите главоболия. Анализът на клиничните проучвания сочи, че някои схеми на перорален прием на магнезий могат да допринесат за поддържането на нормалната неврологична и съдова функция при определени възрастни.3,8–9
Всъщност Американската академия по неврология и Американското дружество по главоболие съвместно прегледаха научните данни и определиха магнезия като средство от ниво Б за профилактика на спорадично главоболие, което означава, че лечението е „вероятно ефективно“ и следва да се разглежда като вариант за профилактика. Често посочваната ефективна доза е от 400 до 500 мг магнезий дневно, приемани редовно като превантивна мярка, а не по време на активен, спорадичен пристъп на главоболие. Магнезиевият оксид е именно формата, изследвана в повечето проучвания за профилактика на спорадичното главоболие, което представлява съществена разлика спрямо формите, които обикновено се препоръчват за поддържане на мозъчната и когнитивната функция; магнезиевият цитрат също е бил изследван при малко по-висока доза от 600 мг дневно в някои обобщения на насоки.
Предполагаемият механизъм е свързан с ролята на магнезия за стабилизиране на тонуса на кръвоносните съдове и за намаляване на освобождаването на химични вещества, сигнализиращи за болка, по време на спорадичен пристъп на главоболие, което се различава от невротрансмитерните и синаптичните механизми, разгледани във връзка с настроението и паметта. Най-често срещаният страничен ефект, отчетен в проучванията за профилактика на спорадичното главоболие, е диарията, която вероятно се дължи на употребата на магнезиев оксид в сравнение с други форми на магнезий, които се понасят по-добре от стомашно-чревния тракт. Хората с бъбречни заболявания, сърдечна аритмия или тези, които приемат определени антибиотици или лекарства за остеопороза, трябва да се консултират с лекар, преди да започнат да приемат магнезий в дози за профилактика на спорадични главоболия, тъй като тези дози са по-високи от типичните дози за общо благосъстояние.
Магнезият допринася за нормалната нервна проводимост и психическата функция. В няколко малки педиатрични проучвания са отчетени връзки между по-ниските нива на магнезий и показателите, свързани с вниманието, но в тези проучвания са използвани различни тестове и са получени силно различаващи се резултати. Тези констатации не доказват, че ниските нива на магнезий причиняват проблеми с вниманието или че приемането на добавки лекува разстройство на вниманието.11,13
В едно контролирано педиатрично проучване се отчитат подобрения в оценките на определени поведенчески показатели след приемане на магнезиеви добавки, особено при деца с ниски нива на магнезий. В други проучвания магнезият е бил комбиниран с допълнителни хранителни вещества, което затруднява определянето на независимия принос на магнезия. Родителите трябва да обсъдят въпросите, свързани с изследванията и приемането на добавки, с педиатър, вместо да използват магнезий като заместител на диагностиката или лечението.11,13
Магнезият подпомага нормалната функция на невротрансмитерите и може да спомогне за поддържането на емоционалното благополучие. В систематичен преглед и метаанализ от 2024 г. на седем рандомизирани проучвания, обхващащи 325 възрастни, бе отбелязано подобрение в оценките на настроението при приема на магнезий в сравнение с контролната група. Въпреки това проучванията бяха с малък мащаб и се различаваха по доза, форма на приложение, продължителност и характеристики на участниците, поради което данните са предварителни и се нуждаят от по-нататъшно потвърждение.10,12,19
„Мозъчна мъгла“ – неофициалният термин за умствена умора, забавено мислене и затруднения при концентрацията – не е медицинска диагноза, но е един от най-често търсените въпроси, свързани с магнезия и мозъка, и заслужава пряк отговор.
Ниското ниво на магнезий се свързва с умора, затруднена концентрация и раздразнителност — симптоми, които до голяма степен съвпадат с това, което хората наричат „мозъчна мъгла“. Механизмът вероятно протича по няколко от вече обсъдените пътища: свръхактивност на NMDA-рецепторите, нарушен сън (смята се, че магнезият подпомага GABA-активността, участваща в регулирането на съня) и хронично възпаление с ниска интензивност. Нито една от тези връзки не доказва, че приемането на магнезий премахва „мозъчната мъгла“ при човек, който от самото начало не страда от дефицит на този минерал; научната база, свързваща конкретно възстановяването на магнезиевите нива с премахването на „мозъчната мъгла“ – за разлика от общото благосъстояние – остава оскъдна.3
По-конкретно що се отнася до паметта, най-ясните данни за хората произтичат от проучване на UK Biobank от 2023 г., обхващащо 6 001 възрастни на възраст от 40 до 73 години, проведено под ръководството на изследователи от Австралийския национален университет. Чрез използване на магнитно-резонансна томография (МРТ) на мозъка и валидиран инструмент за отчитане на хранителния прием, проучването установи, че хората с по-висок прием на магнезий чрез храната имат измеримо по-голям обем на сивото вещество и по-голям обем на хипокампуса – мозъчната област, която е най-тясно свързана с формирането на паметта – както при мъжете, така и при жените. Тъй като в проучването се измерваше приема на храна, а не се сравняваше дадена хранителна добавка с плацебо, то може да покаже връзка, но не може да докаже, че увеличаването на приема на магнезий води до увеличаване на размера на мозъка, и самите изследователи бяха внимателни да формулират заключенията си именно по този начин.14,15
Нивата на магнезий в организма обикновено намаляват постепенно с възрастта, което се дължи на намален прием чрез храната, по-ниска ефективност на усвояването и повишена загуба през бъбреците. Тъй като магнезият участва в толкова много клетъчни процеси, които предпазват невроните от оксидативен стрес, този свързан с възрастта спад се счита за един от многото фактори, допринасящи за свързаните с възрастта когнитивни промени. Това е взаимовръзка, а не доказана причинно-следствена връзка, и безброй други фактори – от сърдечно-съдовото здраве през качеството на съня до социалната активност – играят поне толкова важна роля в когнитивното стареене.16–18
В систематичен преглед и метаанализ от 2024 г. три рандомизирани контролирани проучвания и дванадесет кохортни проучвания установиха, че доказателствата са недостатъчни, за да се направят изводи относно това дали приемането на магнезиеви добавки подобрява когнитивните резултати, а данните от кохортните проучвания относно магнезия в храната и когнитивните нарушения са противоречиви в различните проучвания.16,20–21
Това е едно от по-конкретните и подробни заключения в цялата литература, посветена на връзката между магнезия и мозъка, и заслужава да му се обърне специално внимание, а не само да бъде споменато мимоходом в раздела за когнитивното стареене.
В проучване, публикувано в списанието „European Journal of Nutrition“, бяха анализирани 6 001 участници в „UK Biobank“ на възраст от 40 до 73 години, като за целта бяха използвани структурни МРТ изследвания и валидиран въпросник за хранителния прием. След като отчетоха възрастта, образованието, сърдечно-съдовите рискови фактори и други ковариати, изследователите установиха, че по-високият изходен прием на магнезий с храната е свързан с по-голям общ обем на сивото вещество, по-голям обем на бялото вещество и по-голям обем на хипокампуса както при мъжете, така и при жените, както и с по-малко лезии в бялото вещество. Последващ анализ от 2024 г., проведен от същата изследователска група, установи, че част от тази връзка изглежда се дължи на намаленото системно възпаление, измерено чрез С-реактивния протеин и свързаните с него маркери, а не на промени в кръвното налягане.14-15
Наличните данни за магнезия и усещанията за стрес са предварителни в сравнение с изследванията в областта на настроението. Магнезият не трябва да се представя като средство за лечение на разстройство на настроението или друго медицинско състояние.17–18
В систематичен преглед от 2017 г. бяха обобщени 18 клинични проучвания, посветени на магнезия и субективния стрес, като всички те бяха проведени при хора с налична предразположеност към спорадичен стрес: лица с лека тревожност, както и хора с предменструален синдром, в следродилен период или такива, които следят кръвното си налягане. Прегледът установи благоприятен ефект върху субективния стрес именно в рамките на тези уязвими групи, като в единственото проучване, проведено в следродилен период, не беше установен никакъв ефект, а нито едно проучване не измерваше стреса с валидиран инструмент. Един от предложените механизми, освен вече обсъдените ефекти върху NMDA и GABA, е ролята на магнезия в регулирането на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос – централната система на организма за реакция при стрес; изглежда, че магнезият спомага за модулиране на степента, в която тази ос се активира при стрес.3-7,17-18
Наблюдателните проучвания при хора са установили връзка между нивото на магнезий и някои показатели за когнитивното здраве, но рандомизираните клинични проучвания са недостатъчни, за да се определи дали приемането на магнезиеви добавки подобрява когнитивните функции или променя хода на свързания с възрастта когнитивен упадък. В един преглед от 2024 г. бяха констатирани противоречиви резултати от кохортни проучвания и недостатъчни доказателства от рандомизирани клинични проучвания. Някои проучвания също сочат връзка с U-обратна зависимост, което потвърждава, че по-голямото количество магнезий не е непременно по-добро. Изследвания върху животни с магнезиев L-треонат са установили въздействие върху синаптичните маркери, паметните функции и пътищата, свързани със стареенето на мозъка. Тези експерименти са полезни за формулирането на хипотези, но резултатите от изследвания върху животни не могат да докажат полза за човека, нито да подкрепят твърденията, че магнезият предотвратява, лекува или забавя невродегенеративно заболяване.1-2
Данните за благоприятното въздействие на магнезия върху двигателните и неврологичните функции, свързано с възрастта, са противоречиви, като включват данни от проучвания с хора, както и интервенционни проучвания, проведени единствено върху животни.
Тежкото свързано с възрастта влошаване на двигателните и неврологичните функции е най-ярък пример в цялата тази тема за това защо отделните проучвания не трябва да се разглеждат като утвърдена научна истина. Някои по-малки проучвания са установили понижени нива на магнезий в конкретни области на мозъка, които са най-тясно свързани с моторния контрол, а животинските модели на магнезиев дефицит показват засилена загуба на същите допамин-продуциращи неврони, които обикновено се разрушават при тежко неврологично стареене. Отделно от това обаче, метаанализ от 2018 г., обединяващ 17 проучвания от типа „случай-контрола“, установи, че нивата на магнезий в кръвта всъщност са по-високи, а не по-ниски, при лицата, изпитващи тези тежки двигателни затруднения, в сравнение със здравите контролни групи — което е точно обратното на това, което би предсказала простата теза, че „дефицитът води до влошаване“.22,23
Не всяка добавка с магнезий е разработена с оглед подпомагане на мозъчната дейност, а формата ѝ е по-важна в този случай, отколкото при някои други приложения на магнезия.
По-подробна информация за избора между магнезиев цитрат, глицинат, цитрат, ацетилтаурат, оксид и други форми можете да намерите в – специалното ръководство на iHerb за видовете магнезий.
Според данни от национално проучване за храненето, приблизително половината от възрастните в Съединените щати приемат по-малко магнезий от препоръчителния прием, което прави леката недостатъчност далеч по-разпространена от пълния клиничен дефицит, който е сравнително рядък при хора със здрава бъбречна функция.
Препоръчителни дневни дози (Служба за хранителни добавки към Националния институт по здравеопазване (NIH)):
Ранните признаци на ниски нива на магнезий включват умора, загуба на апетит, гадене и мускулни спазми или треперене. Ако не се коригира, по-изразен дефицит се свързва с изтръпване, промени в личността, нередовен сърдечен ритъм и припадъци, въпреки че тези по-тежки симптоми са редки и обикновено възникват на фона на други съпътстващи заболявания, а не само поради диетата.
Храните, които съдържат значителни количества магнезий, включват тиквени семки, бадеми, спанак и други листни зеленчуци, черен боб и други бобови култури, както и пълнозърнести храни. Подробна класификация на храните, богати на магнезий, и количеството магнезий, което те съдържат на порция, е представена в специалния наръчник на iHerb за хранителни източници.
Магнезият като цяло е безопасен за повечето здрави възрастни при препоръчваните дози, но може да взаимодейства значително с определени лекарства и здравословни състояния, поради което този раздел не трябва да се разглежда като необовдителна информация.
Всички, които приемат лекарства по лекарско предписание, страдат от хронично заболяване, са бременни или кърмят, трябва да се консултират с медицински специалист, преди да започнат да приемат магнезиева добавка, особено при дози, надвишаващи обичайния прием чрез храната.
При продължително замъгляване на съзнанието, промени в паметта, промени в настроението или нови неврологични симптоми е препоръчително да се обърнете към медицински специалист, вместо да вземате самостоятелно решение за приемане на хранителни добавки, тъй като тези симптоми могат да имат много различни причини, които магнезият сам по себе си не би могъл да отстрани.
Да, магнезият поддържа баланса на невротрансмитерите, спомага за защитата на кръвно-мозъчната бариера, подпомага производството на успокояващи и свързани с настроението невротрансмитери, играе роля в образуването на нови синаптични връзки, участващи в процесите на учене и памет, и в наблюдателни проучвания е свързан с по-голям обем на мозъка, като компенсира намаляването на мозъчния обем, свързано със стареенето.3,14-15
Ролята на магнезия в мозъка се осъществява чрез няколко взаимосвързани механизма: той подпомага невротрансмитерните пътища и проявява противовъзпалителни ефекти, което може отчасти да обясни връзката му с обема на мозъка, установена в големи наблюдателни проучвания.
За магнезиев L-треонат има най-пряко научно доказателство, че той повишава нивата на магнезий в цереброспиналната течност – течността, обграждаща мозъка – по-ефективно от магнезиев оксид или магнезиев цитрат.1–3
Това разграничение е важно, тъй като повишаването на нивата на магнезий в кръвта не означава автоматично, че повече магнезий достига именно до мозъчната тъкан. Изследвания върху животни са показали, че комбинацията от магнезий и треонат води до измеримо повишаване на нивото на магнезий в цереброспиналната течност след редовно перорално приемане, поради което тя се включва именно в препарати, насочени към когнитивните функции и паметта.1–3
Магнезиевият ацетилтаурат също е довел до високи концентрации на магнезий в мозъка и в цереброспиналната течност при сравнения с животни, включително в едно скорошно проучване, в което той е показал по-добри резултати от магнезиевия L-треонат по няколко неврофизиологични показателя.4–6 Няма обаче сравними клинични проучвания при хора, които да потвърждават това предимство. Следователно магнезиев L-треонат остава формата, за която има по-добре документирани научни изследвания, насочени към мозъка, докато магнезиевият ацетилтаурат следва да се разглежда като обещаваща алтернатива.
Няма директно клинично проучване, в което магнезият да се тества специално срещу „мозъчната мъгла“ като крайна цел, но ролята на магнезия в съня, възпалителните процеси и баланса на невротрансмитерите предоставя правдоподобен механизъм за хората, чиято „мозъчна мъгла“ е свързана с недостиг на магнезий.3
Тъй като „мозъчната мъгла“ не е официално призната медицинска диагноза, тя е трудна за директно изследване, а голяма част от връзката ѝ с магнезия се извежда по-скоро от доказаните ефекти на магнезия върху умората, качеството на съня и настроението, отколкото от проучване, което измерва самата „мозъчна мъгла“. Всеки, който страда от продължително замъгляване на съзнанието, все пак трябва да обмисли да се обърне към лекар, за да се изключат други причини – от проблеми с щитовидната жлеза до нарушения на съня и недостиг на желязо – вместо да приема, че само магнезият е решението на проблема.
По-конкретно по отношение на настроението, метаанализ от 2024 г. на седем рандомизирани проучвания установи значително намаляване на показателите за потиснато настроение при приемане на магнезиеви добавки. Що се отнася до спорадичния стрес, доказателствата са по-предварителни, въпреки че основният механизъм — подпомагащ GABA-активността и умерено въздействащ върху свръхактивността на NMDA-рецепторите — е биологично правдоподобен и в двата случая.3,10,12,17–19
Проучванията за настроението, които бяха обединени в един анализ, бяха сравнително малки по мащаб и се различаваха по дозата и формата на магнезия. Статистическият резултат беше значим, но изследователите го описаха като обещаващ ранен сигнал, а не като окончателно заключение. Всеки, който страда от потиснато настроение или стрес, трябва да разглежда магнезия като възможно допълнение към, а не като заместител на, професионалната психиатрична помощ.10,12,17–19
Мащабно наблюдателно проучване от 2023 г. установи, че хората с по-висок прием на магнезий чрез храната имат по-голям обем на хипокампуса – мозъчната област, която е най-тясно свързана с паметта; този тип проучвания обаче не могат да докажат, че приемането на добавки с магнезий ще подобри паметта при човек, който вече консумира достатъчно количество от този минерал. В отделен преглед от 2024 г. на рандомизирани проучвания конкретно се установи, че доказателствата все още са недостатъчни, за да се прецени дали приемането на магнезиеви добавки подобрява когнитивните показатели.14,15
Изследвания върху животни с магнезиев L-треонат са показали подобрени резултати при задачи за памет, свързани с повишена плътност на синапсите при възрастни плъхове, което е една от причините тази конкретна форма да се използва в продукти, насочени към подобряване на паметта; обаче данните от клинични проучвания при хора, в които магнезиевият L-треонат се тества конкретно по отношение на показателите за памет, остават ограничени в сравнение с резултатите от изследванията върху животни.1-3
При деца с доказан дефицит на магнезий няколко малки проучвания и метаанализ от 2019 г. установиха връзка между ниските нива на магнезий и вниманието и отчетоха подобрение в показателите за внимание и нервност след приемане на добавки.11,13
Данните от проучванията са значително по-ограничени по отношение на възрастни и деца, които изпитват затруднения с вниманието и при които от самото начало не е установен недостиг на магнезий. В няколко от най-убедителните клинични проучвания при деца магнезият е бил комбиниран с витамин В6, което затруднява преценката доколко ползата се дължи само на магнезия.11,13
Въпреки че най-често изследваната форма за тази цел е магнезиевият оксид, обикновено в дози от 400 до 500 мг на ден, няма причина тя да се предпочита пред други форми, които се усвояват по-добре и се понасят по-добре. Благодарение на доказаните ползи от приема на магнезий при проучвания за профилактика на спорадични главоболия, магнезият е получил оценка от ниво Б („вероятно ефективен“) от Американското дружество по главоболие и Американската академия по неврология.8,19,15
Не съществува отделна „доза за здравето на мозъка“, различна от общите нужди от магнезий; препоръчителният дневен прием (RDA) на Националния институт по здравеопазване (NIH) от 310 до 420 мг на ден, в зависимост от възрастта и пола, е подходящата отправна точка за повечето хора, които приемат магнезий за обща подкрепа на когнитивните функции.16
Магнезият е от съществено значение за здравословното функциониране на мозъка. Като общо правило за приемане на добавки разумна отправна точка е покриването на основните нужди от магнезий чрез храната и изборът на форма, която се усвоява добре, като глицинат или цитрат, за ежедневна подкрепа. За тези, които търсят конкретно ползи за здравето на мозъка, магнезиевият треонат се откроява. За жените, които търсят облекчение на предменструалните симптоми, магнезиев ацетилтаурат може да се окаже най-добрият избор сред магнезиевите добавки. Що се отнася до избора на магнезиев продукт, има много възможности. Разгледайте добавките с магнезий , за да намерите форма и доза, които отговарят на вашите цели.
Справки :
ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ: Тези твърдения не са оценени от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA). Тези продукти не са предназначени за диагностициране, лечение, излекуване или предотвратяване на заболявания.
