L-карнозин: Недостатъчно използвана хранителна добавка
Карнозинът е естествено срещаща се молекула, съставена от две аминокиселини - хистидин и аланин. Като хранителна добавка се предлага от години. Въпреки това той не е толкова популярен, колкото би трябвало да бъде въз основа на съществуващите научни данни. Карнозинът функционира във възбудимите тъкани, като мускулната и нервната тъкан, и достига високи концентрации в скелетните мускули. В тези тъкани той е от решаващо значение за поддържането на правилното рН и електричен заряд.
Карнозинът често се бърка с карнитин. И двете съдържат коренната дума carn, която означава месо, тъй като и двете се намират в по-високи концентрации в месото (и рибата). Тъй като вегетарианските източници на протеини не съдържат карнозин, вегетарианската (особено веганската) диета може да не осигурява достатъчно количество предварително формиран карнозин, но се смята, че подобно на карнитина човешкото тяло е способно да произвежда достатъчни количества. Въпреки това, подобно на карнитина, добавката с карнитин има своето място в хранителната медицина. Понастоящем клиничните проучвания при хора показват, че добавките с карнозин:
- Подобрява функцията на мускулите и възстановяването след мускулна умора.
- Предпазва от дегенерация на мозъка, както и от загуба на когнитивните функции и паметта, свързани със стареенето.
- Подобряване на умствените функции и поведението при деца с дефицит на вниманието и аутизъм.
- Лекува пептични язви, когато се комбинира с цинк.
По-близък поглед върху функциите на карнозина
Освен че е важен за регулирането на електрическия заряд във възбудимите тъкани, изследванията показват, че карнозинът е важен за клетъчното здраве и по други причини. В мускулите карнозинът неутрализира интензивното образуване на млечна киселина по време на високоинтензивни упражнения и подпомага възстановяването след тренировка. Тези ефекти ускоряват работния капацитет на мускулите, изтощени от предшестващо упражнение, и обясняват популярността на карнозина сред културистите и спортистите за подобряване на мускулната функция и възстановяване след мускулна умора.
Карнозинът е и важен вътреклетъчен антиоксидант. Доказано е, че карнозинът отстранява реактивните кислородни видове (ROS) и предпазва от пероксидация на мастните киселини на клетъчната мембрана по време на оксидативен стрес. Той също така демонстрира значителен ефект срещу стареенето, свързан отчасти с антиоксидантното му действие, но също така предотвратява гликирането (свързването на захарни молекули с протеини), свързано с преждевременното стареене.
Карнозинът е особено важен за защитата на мозъка от невродегенерация, както и от загуба на когнитивните функции и паметта. Доказано е също, че карнозинът подмладява клетките на съединителната тъкан, което може да обясни благоприятното му въздействие върху заздравяването на рани, както и използването му в борбата с ефектите на стареенето на кожата, причиняващи бръчки и загуба на еластичност. С възрастта нивата на карнозин в организма намаляват. Когато човек навърши 70 години, нивата на карнозин в организма му са намалели с 63%. Заради всички тези и други ефекти карнозинът става известен като хранително вещество за дълголетие и против стареене.
Клинични изследвания с карнозин
Клиничните изследвания на карнозина се фокусират основно върху ефектите му против стареене, както и върху мозъчната функция.
Що се отнася до общите ефекти срещу стареенето, няколко клинични проучвания подчертават потенциала на карнозина за забавяне на процеса на стареене чрез предотвратяване на окислителното увреждане и гликирането. Освен това е доказано, че карнозинът пряко и непряко потиска освобождаването на възпалителни медиатори, като цитокини. Намаляването на тихото възпаление се превръща в друга ключова цел не само за стратегия срещу стареенето, но и за предотвратяване на развитието на хронични дегенеративни заболявания като сърдечни болести, диабет и невродегенеративни разстройства като болестта на Паркинсон и Алцхаймер. Като се има предвид уникалното действие на карнитина в мозъка, той може да бъде идеално средство за предотвратяване на свързания с възрастта спад на когнитивните функции и паметта.
Що се отнася до повишаването на мозъчната сила, няколко двойно слепи, плацебо-контролирани проучвания разглеждат употребата на карнозин при пациенти с невродегенеративни заболявания. В едно от проучванията се сравнява дневна доза от 0,75 g или 2 g карнозин с плацебо в продължение на 21 дни при 42 пациенти с хронична енцефалопатия - мозъчно разстройство, което е прогресивно дегенеративно заболяване, най-често срещано при хора с анамнеза за множество сътресения и други форми на травми на главата. В групата с карнозин са установени значителни подобрения на когнитивните функции и намаляване на оксидативния стрес.
Друго проучване изследва ефекта на 1,5 g карнозин дневно в продължение на 30 дни при пациенти с Паркинсон, лекувани с L-Dopa. Добавянето на карнозин към режима на лечение значително подобрява неврологичните симптоми - 36% подобрение на симптомите в сравнение с 16% подобрение в контролната група. Клиничните признаци на болестта на Паркинсон, включително намалените движения на тялото и сковаността на крайниците, също са значително подобрени. Това подобрение в ежедневната активност на пациентите с болестта на Паркинсон им дава възможност за повече независимост и по-добро качество на живот, което кара авторите на проучването да заключат, че карнозинът е разумен начин за подобряване на лечението на болестта на Паркинсон и за намаляване на възможните токсични ефекти на стандартната лекарствена терапия.
Поради благоприятното въздействие на карнозина върху мускулната и мозъчната функция, изследователи от университета в Джорджтаун наскоро оцениха ефекта му при болестта от войната в Залива (GWI) или хроничната мултисимптомна болест (CMI); термини, използвани за описание на инвалидизиращата умора, широко разпространената болка и когнитивната дисфункция, с които се сблъскват около 25% от ветераните от войната в Персийския залив през 1990-1991 г.
Една от водещите теории предлага GWI/CMI да е резултат от излагане на различни фактори по време на война, включително ваксинации, различни химикали и стрес. Тези фактори предизвикват продължително производство на възпаления, свободни радикали и последващи увреждания на мозъка, нервната система и мускулната тъкан. Тъй като е доказано, че карнозинът предпазва мозъчните и мускулните клетки от уврежданията, които са в основата на GWI/CMI, двойно сляпо, плацебо-контролирано проучване е разработено, за да се определи дали хранителната добавка с L-карнозин ще подобри значително болката, познанието и умората при GWI. В 12-седмичното проучване са участвали 25 участници в GWI, на които е бил даван L-карнозин в дози 500, 1000 и 1500 mg, увеличавани на 4-седмични интервали, или плацебо. Първичните резултати включват мерки за оценка на когнитивната функция, чувството на умора и болка и нивата на активност. Единственият показател, който показва последователна полза, е влиянието на добавката карнозин върху подобряването на умствената функция.
Въпреки че изследователите са се надявали да видят подобрение във всички области на GWI/CMI, способността на добавката с карнозин да подобри умствената функция при тези пациенти е значителна и добавя допълнителна клинична подкрепа за карнозина в това приложение.
Карнозинът може да бъде полезен и за подобряване на мозъчната функция при аутизъм. В едно двойно сляпо, плацебо-контролирано проучване при 31 деца с аутизъм е доказано, че карнозинът подобрява експресивния и рецептивния речник и субективното подобрение по скалата за оценка на аутизма в продължение на 8 седмици при доза от 800 mg/ден.
Цинк карнозин за облекчаване на пептични язви
Цинкът увеличава производството на муцин при изследвания на клетъчни култури и е показал защитен ефект при пептични язви при изследвания с животни. При проучвания върху хора добавката на цинк изглежда е полезна за лечението на пептични язви, като най-полезен е цинкът, свързан с карнозин. Клиничните проучвания при хора, използващи цинков карнозин, показват не само способността му да лекува пептични язви, но и да противодейства на бактериите (Helicobacter pylori или H. pylori), свързани с лошото храносмилане (диспепсия), язвената болест и рака на стомаха. При 60 пациенти, страдащи от диспепсия с инфекция с H. pylori са давани или само антибиотици (ланзопразол, амоксицилин и кларитромицин), или антибиотици плюс цинков карнозин в продължение на седем дни, по-добри резултати са наблюдавани при групата, получавала цинков карнозин (94% успеваемост спрямо 77%).
В едно двойно-сляпо проучване 248 пациенти с потвърдена стомашна язва са разпределени на случаен принцип в една от 4 групи, получаващи 150 mg дневно екстракт от цинк-карнозин или съответното плацебо, или 800 mg цетраксат хидрохлорид (средство за защита на лигавицата) или съответното плацебо. Проучваните медикаменти са започнати в рамките на 1 седмица от диагностицирането на стомашната язва с ендоскопия и са продължени в продължение на 8 седмици. На 8 седмици 75% от групата с цинк-карнозин са имали значително подобрени симптоми в сравнение със 72% от групата с цетраксат. Процентът на ендоскопско излекуване е 60,4 % в групата с цинк-карнозин и 46,2 % в групата с цетраксат на 8 седмици.
Препоръки за дозиране
Обичайната препоръчителна доза за използване на антиейджинг ефекта на карнозина е 1500 до 2000 mg на ден. При деца с аутизъм дозата е от 800 до 1000 mg дневно. При пептични язви и лошо храносмилане дозата на цинков карнозин обикновено е 75 mg два пъти дневно.
Няма нежелани ефекти или лекарствени взаимодействия при препоръчаните нива на дозиране.
ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ:Този УЕЛНЕС ХЪБ няма за цел да поставя диагнози...