Алфа-липоева киселина

Често има изключително положителни предварителни резултати с природен продукт при много сериозно здравословно състояние и няма последващи проучвания. През 2005 г. клинично проучване показва, че една често срещана хранителна добавка е помогнала да се постигне значително подобрение при множествена склероза. За щастие, след това първоначално проучване са проведени значителни допълнителни изследвания, които също доказват, че хранителните добавки с алфа-липоева киселина могат да допринесат за значителни ползи при пациенти с множествена склероза, понякога изтощително и осакатяващо неврологично заболяване.  

Какво представлява множествената склероза?

Множествената склероза е синдром на прогресивни нервни нарушения, който обикновено се появява в началото на зрелия живот. То се причинява от постепенна загуба на миелиновата обвивка, която обгражда нервната клетка. Този процес се нарича демиелинизация. Една от основните функции на тази миелинова обвивка е да улеснява предаването на нервния импулс. Без миелиновата обвивка функцията на нервите се губи. Симптомите съответстват на нервите, които са загубили миелиновата си обвивка, и включват нарушения на движенията и сетивните функции, включително замъглено зрение, замаяност, мускулна слабост и усещане за изтръпване. Диагнозата се потвърждава чрез откриване на доказателства за демиелинизация на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

МС е автоимунно заболяване – заболяване, при което имунната система атакува телесните тъкани като чужди протеини. Счита се, че увреждането на нервните клетки в резултат на действието на свободните радикали е основният фактор, който предизвиква автоимунния процес. Свободните радикали са силно реактивни молекули, които могат да се свържат с клетъчни съединения и да ги разрушат. При МС увреждането от свободните радикали разкрива клетъчни компоненти, които обикновено са скрити за имунната система, като по този начин се инициира образуването на антитела срещу тези компоненти. Свободните радикали са замесени и в активирането на матричната металопротеиназа (ММП), която е важен медиатор за преноса на бели кръвни клетки в главния и гръбначния мозък, т.е. в централната нервна система (ЦНС), т.е. в главния и гръбначния мозък. За да се развие МС, белите кръвни клетки трябва да навлязат в ЦНС. Така че MMP е жизнеспособна мишена за защита срещу по-нататъшна демиелинизация.

Алфа-липоева киселина при множествена склероза

Алфа-липоевата киселина (ALA) е витаминоподобно вещество, което често се описва като перфектния антиоксидант на природата. Това наименование му е дадено, защото е много малка молекула, която се абсорбира ефективно и лесно преминава през клетъчните мембрани, включително кръвно-мозъчната бариера. За разлика от витамин Е , който е предимно мастноразтворим, и витамин С , който е водноразтворим, ALA може да потиска както водно, така и мастноразтворимите свободни радикали както вътре в клетката, така и извън нея във вътреклетъчните пространства. Освен това ALA удължава биохимичния живот на витамин С и Е, както и на други антиоксиданти.

ALA е доказала способността си да потиска и лекува експерименталния автоимунен енцефаломиелит (EAE), който е животински модел на МС. Тези изследвания върху животни доведоха до допълнителни проучвания. В началната фаза на образуване на лезиите при ЕАЕ и МС реактивните кислородни видове на свободните радикали причиняват увреждане на кръвно-мозъчната бариера. Обикновено тази защитна бариера предотвратява преминаването на големи молекули, както и на бели кръвни клетки в мозъка. След като кръвно-мозъчната бариера бъде увредена, това води до миграция на Т-лимфоцити и други бели кръвни клетки в централната нервна система.

Доказано е, че ALA предотвратява развитието на клинични признаци при EAE при плъхове чрез способността си да намалява инфилтрацията на бели кръвни клетки в ЦНС. Освен това, използвайки техники за визуализиране на живи клетки, изследователите визуализират и количествено оценяват, че ALA има и пряка способност да стабилизира ВВВ. Освен това ALA е доказала способността си да инхибира образуването на различни съединения, свързани с възпалението в ЦНС, и тяхното инхибиране представлява друг механизъм, който обяснява наблюдаваните ефекти на ALA в експерименталния модел.

Първото клинично проучване, което има за цел да определи ефекта на ALA при пациенти с МС, е публикувано през 2005 г. Тридесет и седем пациенти с МС са разпределени на случаен принцип в една от четири групи: плацебо, ALA 600 mg два пъти дневно, ALA 1200 mg веднъж дневно и ALA 1200 mg два пъти дневно. Субектите приемат капсулите само 14 дни. Фармакокинетичните данни сочат, че лицата, приемащи 1200 mg ALA, имат значително по-високи пикови серумни нива на ALA от тези, приемащи 600 mg, и че пиковите нива варират значително при различните лица. С други думи, някои хора може да се нуждаят от повече ALA, отколкото други, за да видят клинична полза. Колкото по-високо е нивото на ALA, толкова по-голямо е намалението на нивата на матричната металопротеиназа 9 (MMP-9). Това съединение, MMP-9, е свързано с активността на заболяването при МС. Следователно колкото по-висока е дозата на ALA, толкова по-голяма е клиничната полза. Установена е и значителна зависимост между дозата и реакцията на ALA и адхезионната молекула, която спомага за пренасянето на белите кръвни клетки в ЦНС. Изследователите стигат до заключението, че ALA се понася добре и изглежда е полезно допълнение при лечението на МС.

Въпреки тези впечатляващи резултати изследванията на клиничните ползи от ALA при МС се развиват бавно. Проучванията, проведени след първоначалното изследване, показват, че това невероятно естествено съединение може да бъде полезна част от всеки план за лечение на МС. Например в едно двойно сляпо проучване е изследван ефектът на ALA върху нивата на възпалителните съединения, известни като цитокини, при 52 пациенти с рецидивираща МС. В продължение на 12 седмици те са получавали ALA (1200 mg/ден) или плацебо. Резултатите показват, че нивото на някои ключови цитокини е значително намалено в групата с ALA в сравнение с групата с плацебо. Тъй като нивата на тези ключови цитокини обикновено съответстват на тежестта на симптомите, тези резултати отново подкрепят приема на 1200 mg ALA дневно при пациенти с МС.

Друго проучване при същите пациенти също показва значително подобрение на общия антиоксидантен капацитет в сравнение с плацебо групата, докато друго показва, че ALA е от решаващо значение за забавяне на демиелинизиращите увреждания.

Един от основните маркери за антиоксидантната активност в организма е нивото на сяросъдържащите молекули като ALA и глутатион. . В свободната си, активна форма те са тиоли, но когато изпълняват антиоксидантните си действия, се свързват с други сяросъдържащи молекули, за да образуват дисулфидни връзки и да неутрализират прооксиданта. При този процес тиолите като ALA и глутатион също стават неактивни. Следователно съотношението между тиоли и дисулфидни молекули е важен маркер за антиоксидантния статус. Колкото по-високо е нивото на тиолите, толкова по-голяма е защитата.

За да изследват хомеостазата на тиол-дисулфидите по време на епизод на възпаление на зрителния нерв, водещо до зрителни нарушения, изследователите използват измерване, наречено визуален евокиран потенциал. Това включва измерване на електрическия сигнал, регистриран в скалпа точно над окото в отговор на светлинен стимул. Пациентът седи пред екран с редуваща се шахматна шарка. При пациенти с активна МС предаването на нервния импулс е забавено. Резултатите се показват във вид на вълна. Изследователите измерват времето от момента на подаване на стимула до формирането на най-високата вълна, известна като Р100. Това е много надежден и доказан метод за оценка на функцията на зрителния нерв при МС.

Резултатите от проучването показват драматична връзка между активните форми на тиолите и времето на Р100. Когато балансът се наклони с повече дисулфиди и по-малко активни тиоли, се наблюдава връзка с възпаление и дисфункция на зрителния нерв. По-активните тиолови групи се свързват и с подобрена детоксикация, механизми за клетъчна сигнализация и цялостни механизми за антиоксидантна защита.

Изследователите стигат до заключението, че приемът на ALA е много подходящ за предотвратяване или поне за значително забавяне на демиелинизацията на зрителния нерв и за запазване на зрителната функция при пациенти с МС.

Препоръки за дозиране

Изследванията показаха, че алфа-липоевата киселина може да бъде от решаващо значение при пациенти с МС. Ето някои насоки. Първо, има две форми на ALA, обозначени като R и S. Те са огледални образи една на друга в химично отношение. Изомерът R е предпочитаната форма, тъй като се синтезира естествено в организма и се абсорбира по-ефективно от изомера S, като изисква по-ниски дози и дава значително по-високи концентрации от изомера S. Ако използвате обикновена ALA, смес от R и S форма, дозата е 1200 mg на ден. Ако използвате R-формата, дозата може да бъде намалена до 600 mg.

ALA се предлага и като обикновен продукт с незабавно освобождаване, както и под формата на продукт с временно освобождаване. Съществуващите данни не потвърждават предимството на приема на продукт с удължено освобождаване.  Всъщност изглежда, че формулите с незабавно освобождаване са по-добре използвани. ALA се абсорбира бързо и пропорционално на дозата, което означава, че приблизително същият процент се абсорбира, независимо дали дозата е 50 или 600 mg. Абсолютната бионаличност на алфа-липоевата киселина въз основа на радиоактивни изследвания показва, че тя възлиза на около 93% от приложената доза. Макар че ALA с удължено освобождаване се абсорбира по-бавно, той не дава толкова висока пикова стойност, колкото формата с незабавно освобождаване, нито пък абсорбцията е толкова висока, колкото при формата с незабавно освобождаване. Също така изглежда, че най-големите клинични ползи от пероралната ALA са необходими за наводняване или претоварване на способността на черния дроб да улови алфа-липоевата киселина и по този начин да я допусне в общото кръвообращение, което води до бързо повишаване на нивата в кръвта и доставяне до други жизненоважни тъкани.  Тази цел се постига най-добре с продукти с незабавно освобождаване и вероятно е най-добре дозата да се приема веднъж дневно, а не на части.

Множествената склероза е многофакторна

Моля, имайте предвид, че множествената склероза определено е “многофакторно” заболяване, което означава, че за да се спре ефективно нейното развитие, трябва да се обърне внимание на много различни фактори. Съществуват и други природни съединения, които също изглеждат доста полезни, най-вече препарати от рибено масло и куркумин . Изследванията, разгледани по-горе, ясно показват, че алфа-липоевата киселина със сигурност е важен терапевтичен инструмент. При множествена склероза ефективната доза изглежда е от порядъка на 1200 mg дневно.