Неочаквана полза от косматите домашни любимци

Когато повечето хора мислят за ползите от това да имат куче, котка или друго космато животно, те вероятно свързват чувствата си с безусловната любов, която тези животни оказват на своите стопани. Домашните любимци често са в състояние да подобрят настроението ни и да се преборят с чувството на самота. Освен това те могат да доведат до редица други доказани ползи за здравето, като подобряват социалните умения, намаляват риска от сърдечен удар и вероятността от алергии.

В миналото популярното медицинско схващане е било, че притежаването на космат домашен любимец може да доведе до развитие на алергии, но нови данни от проучвания сред населението опровергават това схващане. Всъщност някои проучвания показват, че косматите домашни любимци всъщност намаляват развитието на алергии. Ново проучване на Университета в Турко, Финландия, показва, че причината за това може би е, че излагането на космати животни води до промени в човешката чревна флора и в резултат на това до промени в човешката система, които блокират алергиите.

Фонови данни:

През последните години броят на алергичните заболявания сред градското население в световен мащаб се е увеличил драстично. Смята се, че причината за това може да бъде намаляването на излагането на естествени фактори на околната среда. Един от важните фактори на околната среда може да бъде излагането на животни, тъй като няколко проучвания показват, че излагането на животни с козина, включително контакти с добитък в ранна възраст, предпазва от астма и алергии. Макар че повечето изследователи са се фокусирали върху прекия имунен отговор на това излагане, може да има и друг фактор - повишеното излагане на микробно разнообразие и неговото влияние върху човешкия микробиом.

Нови данни:

За да проучат връзката между излагането на космат домашен любимец и развитието на алергични заболявания като астма, изследователи от Финландия изследват чревната флора на деца, включени в текущо рандомизирано плацебо-контролирано проучване при деца с фамилна анамнеза за астма, екзема, сенна хрема или хранителна алергия.

Изследователите идентифицират бебета (n = 51) от семейства, в които има поне 1 космат домашен любимец по време на бременността и през първата година от живота. Бебета (n = 64) от семейства без домашни любимци бяха избрани за контролни групи в последователен ред на набиране на кандидати. За да се определи развитието на алергии, на 6-месечна възраст са проведени кожни убождания (SPT). Антигените, тествани чрез SPT, включват краве мляко, яйчен белтък, пшенично и оризово брашно, треска, соя, бреза, 6 треви, котка, куче, прахови акари, латекс, картофи, моркови и банан. Бебетата с поне 1 положителна SPT реакция бяха определени като атопични. На шестмесечна възраст 19 кърмачета имат реакции към поне един от изследваните алергени.

Изследователският екип също така събира проби от фекалии от пелените, когато бебетата са навършили един месец. Един от извършените тестове е ДНК анализ за два вида бифидобактерии, които се срещат само в стомашно-чревния тракт на косматите животни, но не и при хората: B. thermophilum и B. pseudolongum. Наличието на тези бактерии е свързано с излагането на куче, котка или заек като домашен любимец. При една трета от бебетата от групата, изложена на домашен любимец, във фекалните проби са открити специфични за животните бифидобактерии в сравнение с 14% от сравнителната група. Така че дори бебета, които нямат космат домашен любимец у дома, могат да се сдобият с тези бактерии и да ги развият в собствения си микробиом. Не е трудно тези бактерии да бъдат изложени на въздействие, което да доведе до размножаването им в човешките черва. Например, когато куче оближе лицето или ръката на бебе, бактериите, получени от домашния любимец, могат да се прехвърлят в устата на бебето и в крайна сметка в червата.

Резултатите от анализа показват, че от 19-те деца с положителни SPT, нито едно не е имало бактерии B. thermophilum във фекалните си проби. Тази връзка не е случайна и показва, че излагането на домашни любимци в ранна възраст може да окаже влияние върху състава на човешкия микробиом по начин, който може да намали риска от алергични заболявания.

Коментар:

Изводът от този анализ е, че чревната флора (микробиомът) играе огромна роля за правилното развитие на имунната система и може да предотврати развитието на алергии. Освен това, както подчертах в предишен бюлетин, в който беше представен друг анализ от същото клинично изпитване, добавянето на пробиотици през първите шест месеца от живота не само намалява вероятността от алергии и инфекции, но и от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и разстройства от аутистичния спектър, включително синдрома на Аспергер. Оказва се, че в допълнение към пробиотичните добавкиизлагането на космат домашен любимец може също да помогне за подобряване на човешкия микробиом. Може би, само може би, някои от ползите, които се приписват на кучетата (и конете) за терапия на деца от аутистичния спектър, както и в други ситуации, се дължат отчасти на положително въздействие върху микробиома.

Справка:

Nermes M, Endo A, Aarnio J, Salminen S, Isolauri E. Косматите домашни любимци модулират състава на чревната микрофлора при бебета с риск от алергично заболяване. J Allergy Clin Immunol. 2015 Sep 3. pii: S0091-6749(15)01036-2.