Какво представлява микробиомът и как влияе на имунитета?

Какво представлява микробиомът?

Микробиомът е общност от голямо разнообразие от микроорганизми, като бактерии, гъбички и вируси, които се намират в стомашно-чревния тракт (СЧТ). Това е сложна и интегрирана екосистема, която съдържа поне 1000 различни вида организми, принадлежащи към повече от 2000 вида.¹

Микробиомът се отличава с огромно разнообразие, което се формира от множество фактори, включително:

• Генетика
• Пол
• Възраст
• Имунна система
• Здравни състояния
• Географско местоположение
• Социално-икономически фактори (достъп до вода, канализация)
• Лечения
• Диета

Какво прави стомашно-чревният тракт (СЧТ)? 

Стомашно-чревният тракт има много функции. Той е отговорен за разграждането на храната (храносмилането), като се грижи за правилното ѝ усвояване, за да може пържолата да се превърне в мускул на бедрото ви. Той също така премахва нежеланите отпадъци, от които тялото не се нуждае. Червените кръвни телца, които вече не функционират, придават кафявия цвят на отделяните отпадъци.

 Храносмилателният тракт също ни предпазва, тъй като в храната, която ядем, или при докосване на устата с ръце има много бактерии и други нежелани неща. Стомашно-чревният тракт се грижи тези бактерии да не ни навредят (или да причинят хранително отравяне). 

Освен многобройните си функции системата на ГИ има и много части. Тази система започва от устата и завършва при ануса. Стомахът и тънките черва са отговорни за храносмилането и усвояването, докато функцията на дебелото черво е да отстранява водата и да уплътнява отпадъците, а сигмата и ректумът съхраняват отпадъците, преди да бъдат изхвърлени от организма.²

Откъде идва нашият микробиом? 

Скорошни изследвания установиха, че колонизацията на стомашно-чревния тракт всъщност започва преди раждането, тъй като плацентата съдържа добри бактерии. Освен това мекониумът, или първото изхождане на бебето, не е стерилен, което означава, че още в утробата на майката стомашно-чревният тракт на нероденото бебе вече развива своя микробиом.³

След раждането, ако бебето е родено вагинално, то има микробиота, съдържаща видове, произхождащи от вагиналния микробиом на майките му. От друга страна, ако бебето е родено с цезарово сечение, неговият микробиом е по-близък до този на кожата на майката. 

Кърменето играе роля и за формирането на микробиома на стомашно-чревния тракт и за развитието на имунната система. Човешкото мляко има защитна роля за бебетата. Например антитела като IgA и антимикробни агенти като лактоферин предпазват бебетата от стомашно-чревни и респираторни инфекции.

Защо микробиомът е важен? 

Всички микроби, които съставляват общността или микробиома в червата ви, правят много положителни неща за нас. Микробиомът участва в събирането на енергия и нейното съхранение. Един от начините за това е чрез ферментация на фибри като бутират , за да се създадат късоверижни мастни киселини (SCFA). 

Тези съединения подпомагат здравето на стомашно-чревния тракт, като допринасят за възстановяването на червата. Те служат и като основен източник на енергия за колоноцитите - клетките на дебелото черво. Много от бактериите в стомашно-чревния тракт са от ключово значение за синтеза на витамини като В1, В2, В5, B6, B12, K, фолиева киселинаи биотин.⁴

Микробиомът също така стимулира имунната система непосредствено след раждането.

Как микробиомът влияе на имунната система?

Стомашно-чревният тракт има свой собствен защитен слой, наречен имунна система на лигавицата, който регулира и предпазва от всякакви чужди вещества, които можем да погълнем. Тази система е отделна от по-голямата имунна система на организма. Бактериалната колонизация на стомашно-чревния тракт драматично променя имунната система на организма.

Една от най-важните стъпки за съзряване на имунната система е да я "научим" да прави разлика между това какво да атакува и какво да остави на мира. Специализираните клетки в храносмилателната система взаимодействат с нашите бактерии (добрите) и патогенните бактерии (лошите), така че имунната система да научи кои да понася и кои трябва да бъдат унищожени, тъй като могат да причинят инфекция или вреда на организма.

Освен че "учи" имунната система какво да атакува и какво да остави на мира, микробиомът също така помага на имунните клетки да узреят и ги насочва към необходимите места в тялото. Например микробиомът диференцира специфични Т-клетки в имунната система, за да изпълняват различни функции. Например Т-клетките могат да бъдат Th1, Th2 или Th17. 

Th 1 и 2 освобождават специфични химикали през целия си живот, наречени цитокини. Тези химикали "призовават" други имунни клетки да отстранят проблемите в организма. Функциите на клетките Th17 са много по-разнообразни: те променят видовете химикали, които отделят, което ги прави адаптивни към много ситуации в организма. С други думи, клетките Th17 са най-добрите играчи на имунната система и могат да играят на много позиции.

Голяма част от имунната ни система живее в червата ни. Определени области в червата, наречени петна на Пейер, са много богати на лимфоидна тъкан, в която се намират много от нашите защитни имунни клетки. Помислете за всички възможни неща, които можем да ядем и които могат да ни навредят. Наличието на това имунно място в червата е идеалният начин за защита на организма от вреди.

При неправилно хранене, употреба на някои медикаменти или естествено стареене броят на лошите бактерии в червата може да започне да надхвърля добрите бактерии. Това се нарича дисбиоза или дисбаланс между добрите и лошите бактерии. Когато количеството на добрите бактерии в червата намалее, имунната система не получава необходимата подкрепа. Съществуват теории, според които дисбиозата в червата може да допринесе за свръхактивна имунна система и тази свръхактивност може да е причина за автоимунното заболяване на центъра.

Добавки за поддържане на здравословен микробиом

Пробиотици - "добрите" бактерии 

ПробиотициСпоред Организацията по прехрана и земеделие на ООН и Световната здравна организация те се определят като живи микроорганизми, които осигуряват ползи за здравето.⁵ Ученият Ели Мечников въвежда концепцията за пробиотиците чрез своите изследвания на тези добри бактерии в млякото. 

Изследванията му показват, че когато се консумират, тези добри бактерии могат да бъдат полезни за човешкото здраве. Оттогава насам пробиотиците се предлагат на пазара и се консумират широко, главно като хранителни добавки или функционални храни.   Ползите от пробиотиците включват увеличаване на броя на "добрите бактерии" в чревните микробни общности, потискане на лошите бактерии, подпомагане на имунната система и допринасяне за здрава чревна лигавица.

Много потребители съобщават за много положителни ползи от приема на пробиотици. Например при прием на антибиотици много хора получават диария. Пробиотиците могат да помогнат да се предотврати този нежелан страничен ефект. Някои проучвания показват, че пробиотиците, богати на щамове Lactobacillus могат да помогнат за поддържане на по-добро настроение. Други пробиотични щамове са свързани с поддържането на здравето на сърцето. Пробиотиците могат да помогнат и за намаляване на симптомите на алергия, а някои щамове са показали, че подобряват състоянието на кожата. Употребата на някои щамове е свързана с регулиране на теглото и симптомите на храносмилателни разстройства. 

Пробиотиците се предлагат под формата на добавки, капсули, таблетки и/или течност. Тези добавки могат да помогнат за поддържането на здравословен микробиом и са лесен начин за набавяне на необходимите микроби за поддържане на здравето на червата и имунната система.

Бутират - противовъзпалително средство

Бутиратът е късоверижна мастна киселина, получена при ферментацията на несмилаеми фибри в стомашно-чревния тракт. Това съединение е известно с противовъзпалителните си свойства и със способността си да осигурява енергия на колоноцитите.⁶ При появата на дисбиоза организмът може да изпитва затруднения при производството на този важен енергиен източник. Бутиратът се предлага като добавка и често се приема заедно с пробиотици.

Микробиомът е разнообразна екосистема, която живее в стомашно-чревния ни тракт. Тази комбинация от микроорганизми подпомага имунната система по много начини. За щастие добавки като пробиотици и бутират могат лесно да бъдат включени в ежедневието ни, за да поддържат оптималното здраве на стомашно-чревната и имунната ни система.

Препратки:

1. Lazar, V., Ditu, L. M., Pircalabioru, G. G., Gheorghe, I., Curutiu, C., Holban, A. M., Picu, A., Petcu, L., & Chifiriuc, M. C. (2018). Аспекти на взаимодействието между чревната микрофлора и имунната система при инфекциозни заболявания, имунопатология и рак. Frontiers in immunology, 9, 1830.
2. Cheng, L. K., O'Grady, G., Du, P., Egbuji, J. U., Windsor, J. A., and Pullan, A. J. (2010). Стомашно-чревна система. Интердисциплинарни прегледи на Wiley. Системна биология и медицина, 2(1), 65-79.
3. Abba13. Dominguez-Bello MG, Costello EK, Contreras M, Magris M, Hidalgo G, Fierer N, et al. Начинът на раждане определя придобиването и структурата на първоначалната микробиота в множество телесни местообитания при новородените. Proc Natl Acad Sci U S A (2010) 107:11971-5.10.
4. Wong JM, de Souza R, Kendall CW, Emam A, Jenkins DJ. Здраве на дебелото черво: ферментация и късоверижни мастни киселини. J Clin Gastroenterol. 2006;40(3):235-243.
5. Hemarajata, P., and Versalovic, J. (2013). Ефекти на пробиотиците върху чревната микрофлора: механизми на чревна имуномодулация и невромодулация. Therapeutic advances in gastroenterology, 6(1), 39-51.
6. Canani, R. B., Costanzo, M. D., Leone, L., Pedata, M., Meli, R., & Calignano, A. (2011). Потенциални благоприятни ефекти на бутирата при чревни и извънчревни заболявания. Световно списание по гастроентерология, 17(12), 1519-1528.