Монолаурин: Защо да се допълва с този естествен антимикробен продукт?

Монолауринът е мазнина, която се съдържа в майчиното мляко, където изглежда играе ролята на естествен антисептик. Тя се съдържа и в кокосовото масло и може да се образува в човешкия организъм от лауриновата киселина, която обикновено съставлява около 50 % от мазнините в кокосовото масло.

Монолауринът, известен също като глицерил монолаурат или глицерил лаурат, се предлага и като хранителна добавка. Антиинфекциозните му свойства са известни от повече от 50 години, но напоследък се провеждат множество проучвания за антивирусните и антибактериалните му ефекти.

Естествени антимикробни ефекти на монолаурина

Много вируси, както и бактерии и протозои (паразити), са обвити със защитна мембрана, съставена от мастни вещества (липиди). Съвременните изследвания показват, че монолауринът унищожава тези патогени, като разтваря липидите в мастната обвивка, заобикаляща организмите. С други думи, монолауринът на практика разрушава защитния щит на организма, което го прави лесно унищожим за имунната система. 

Последните проучвания показват, че монолауринът има и друг механизъм за унищожаване на някои бактерии, като пречи на способността на бактериите да взаимодействат с клетките, които се опитват да заразят.

Монолауринът също така убива или инактивира редица гъбички, дрожди и протозои, включително Candida albicans, няколко вида пръстеновидни червеи и Giardia lamblia.

Монолауринът потиска и унищожава биофилма

Биофилмът представлява слузеста, лепкава матрица от бактерии или дрожди, плътно свързани помежду си, които полепват по повърхности, включително по лигавицата на тънките черва. Като цяло дрождите и бактериите, които образуват биофилм, често са трудни за отстраняване. По принцип тези организми образуват биофилм, когато са застрашени. Това е механизъм за оцеляване и е един от основните фактори, които водят до резистентност на организма към антибиотик. Сякаш са образували барикада, за да се защитят. Това е една от причините, поради които, когато дрождите или бактериите се разрастват прекомерно в тънките черва, както се случва при SIBO (тънкочревен бактериален свръхрастеж), антибиотиците не решават проблема. Бактериите образуват биофилм и изчакват средата да се освободи от антибиотиците и да стане безопасна за тях, за да се развият отново. Доказано е, че монолауринът е много ефективен при разтварянето на матрицата на биофилма, като излага бактериите или дрождите на естествените фактори, които поддържат тънките черва относително чисти от микроби. 

Биофилмообразуващите бактерии и дрожди, които се разрастват прекомерно в червата, обикновено са свързани със значителни газове и подуване на корема. Въпреки че не съществуват клинични проучвания, ако този ефект на монолаурина е толкова ефективен в нашия организъм, колкото е в експерименталните модели, това би било значителен пробив. 

Монолауринът оказва значително действие срещу Candida Albicans

Candida albicans е нормален обитател на човешкото тяло. В скорошно проучване от 2018 г. (Biol Pharm Bull. 2018;41:1299-1302) се подчертава противогъбичната активност на монолаурина срещу биофилми от Candida albicans при мишки, като се използва модифицирана форма на C. albicans, която проявява флуоресценция (свети) при подходяща светлина. Противогъбичната активност на монолаурина е определена чрез сравняване на мишки, лекувани с плацебо, монолаурин или противогъбично лекарство (нистатин). Резултатите показват, че оралното локално лечение с монолаурин е почти толкова ефективно, колкото нистатин, и оказва значителен ефект върху способността на C. albicans да образува биофилм. Заключението на проучването казва всичко: "Общият микробиологичен анализ на пробите от езика ex vivo потвърди ефикасността на монолаурина като мощно противогъбично терапевтично средство."

Клиничният ефект на монолаурина е оценен при жени с вагинални инфекции, причинени от C. albicans или бактерията Gardnerella vaginalis (Antimicrob Agents Chemother. 2010;54:597-601). Вагиналните инфекции, причинени от тези организми, са доста често срещани, като много от тях стават хронични или рецидивиращи. Тъй като монолауринът действа и срещу двата вида организми, беше планирано рандомизирано, двойно сляпо проучване, за да се изследва въздействието на монолаурина върху вагиналната микрофлора. Жените самостоятелно са приемали интравагинални гелове, съдържащи 0%, 0,5% или 5% монолаурин, на всеки 12 часа в продължение на 2 дни. Вагинални тампони са взети преди и непосредствено след първото приложение на гела и 12 часа след последното приложение на гела. Тампоните бяха изследвани за Lactobacillus, Candida и G. vaginalis. Монолауринът не оказва влияние върху вагиналното рН, но е ефективен при значителното намаляване на Candida и G. vaginalis, без да влияе на вагиналните концентрации на Lactobacillus.

Тези две проучвания, споменати по-горе, са значими по няколко причини, като най-важната е, че те показват, че антимикробните ефекти, които монолауринът предизвиква при изследванията на клетки и епруветки, се пренасят в проучвания върху животни и хора. Ако това важи за всички микроорганизми, срещу които монолауринът проявява активност, особено за вирусите, то тогава монолауринът ще бъде значителен напредък в медицината.

Монолаурин Препоръчителна доза: 

Общата препоръка за монолаурин като хранителна добавка е да се започне със 750 mg монолаурин два до три пъти дневно в продължение на една седмица, след което дозата да се увеличи до 1500 mg два-три пъти дневно за още една седмица. Ако е необходимо, дозата може да се увеличи до 3000 mg два до три пъти дневно. Обикновено употребата се прекратява, когато вече няма очевидна необходимост.

Безопасен ли е монолауринът?

Монолауринът е общопризнат за безопасен (GRAS) от Администрацията по храните и лекарствата на САЩ (FDA). Всъщност той се използва в сравнително високи дози във фуражите за животни като естествен антимикробен препарат. Интересно е, че той запазва антимикробния си ефект върху важни за здравето стомашно-чревни бактерии. Въпреки че е очевидно много безопасен, монолауринът трябва да се избягва по време на бременност и кърмене поради липса на данни за безопасност.